Е вропейските производители на премиум автомобили отдавна предполагат, че ще водят електрифицираното, дигитално бъдеще, диференцирайки се чрез усъвършенстване, производителност, наследство и висок клас функции. Но последните развития, особено бързият напредък на Китай в автомобилните технологии, показват, че лидерството на Европа може да се е променило, без мнозина да забележат, отбелязва Autocar.
Китай нарушава това, което трябваше да бъде 10-годишна пътна карта за автомобилни иновации в Европа. Сякаш ясното бъдеще беше разбито от достъпни електрически превозни средства, усъвършенстван софтуер, ефективно производство и задълбочен контрол на веригата за доставки – принуждавайки Европа да наваксва.
Китайските автомобилни производители вече не са нишови претенденти: те бързо се насочват към масовия и към европейските пазари. Марки като BYD, Geely, Leapmotor, GAC и други пускат автомобили в Европа със силни спецификации, модерни технологии и далеч по-агресивно ценообразуване, отколкото много традиционни премиум марки можеха да си представят само преди няколко години.
Функции, които преди бяха „луксозни екстри“ – LED осветление, големи екрани, усъвършенствана система за подпомагане на водача, голям пробег на батерията, стават все по-стандартни сред китайските електрически автомобили от среден клас.
Същността на промяната се крие в две области: вертикална интеграция и дигитално превъзходство. Китайските автомобилни производители, особено гигантите в производството на батерии като BYD, контролират почти цялата верига за доставки.
От добива на суровини до готовия автомобил, което им дава незабавно и огромно ценово предимство – до 20-50% по-ниски производствени разходи от европейските конкуренти. Това превърна европейската цел за изграждане на конкурентни и достъпни електрически превозни средства, като същевременно се поддържат здрави маржове, в непосредствена и почти невъзможна задача.
Освен това, китайските марки предефинират самата концепция за премиум автомобил. Модели, като Xiaomi SU7 Ultra, не са просто по-евтини. Те са по-умни и по-бързи за пускане на пазара.
Тези превозни средства третират автомобила като свързана, софтуерно дефинирана екосистема, интегрираща усъвършенствани системи за подпомагане на водача (ADAS) и интуитивно дигитално потребителско изживяване (UX), което е силно привлекателно за по-младите, технологично грамотни потребители. Компании като Nio налагат революционни концепции като смяна на батерии, предлагайки удобство, с което европейските мрежи за зареждане просто не могат да се сравнят.
Освен това, китайските марки се насочват към Европа не само чрез износ, но и чрез местно производство, по-добри дилърски мрежи и партньорства. Това помага да се избегнат някои от разходите, свързани с доставката, тарифите и спазването на регулаторните изисквания.
Европейските автомобилни производители също така увеличават партньорствата си или се консултират с китайски фирми по отношение на софтуер, потребителски интерфейси и технологии за автономно шофиране. Но в много случаи скоростта на разработване на продукти и въвеждане на функции от китайските конкуренти изпреварва това, с което са свикнали европейските марки.
Този темп на иновации директно подкопава внимателно планирания 10-годишен преход, планиран от европейските компании. Вместо постепенна промяна, за да защитят бизнеса си, те сега са принудени да се впуснат в трескава надпревара за скорост и ценова конкурентоспособност, за която структурно не са подготвени.
Промените вече не са ограничени само до масовия пазар. Китайските фирми уверено навлизат в премиум сегмента, предлагайки функции като 800V ултрабързи архитектури за зареждане и усъвършенствани интелигентни кокпити на цени, които значително подбиват установените немски луксозни модели.
Това, което правят китайските компании, е да сгъстят „десет години разработка“ само в няколко. Поради агресивната държавна подкрепа, по-ниските разходи за труд, силните вериги за доставки и готовността за бързо мащабиране, китайските автомобилни производители се движат по-бързо.
Те принуждават европейските марки да ускорят плановете си, да намалят маржовете и да преосмислят снабдяването с компоненти, местата за производство и дори ценовите стратегии много по-рано от очакваното. Ако Европа иска да остане лидер в премиум сектора, тя трябва не само да се усъвършенства, но и да се преоткрие в ускорен график или рискува планираното ѝ „премиум бъдеще“ да се изплъзне в ускорената реалност на Китай.